Имаме герой!

Колкото и да не ви се вярва наистина имаме герой.

N.I.A. Murzata или Недко, както всички ние, неговите приятели го наричаме.

Седим с Недко на една маса и попийваме от бирите пред нас. Говорим за муЗика. Тоест, той ми говори за муЗиката. За неговата муЗика.

Тая муЗика, която винаги е искал да прави.

Седем години, ми каЗва Недко.

Murzata: Всичко започна преди седем години, когато започнахме с няколко приятелчета да пишем текстове и да правим муЗика. Така се роди Мазата.

И други в Монтана са се опитвали да правят хип-хоп. Спомням си тия години. Спомням си обаче и че нямаше група, която да съперничи на Мазата.

Колко от вас започват тинейджърските си години по тоя начин? Честно ми кажете? Малко – сигурен съм в това.

Недко започна обаче точно по тоя начин. И продължава да го прави. Дори и сега, след като Мазата вече несъществува.

Винаги съм се питал кое кара Недко да върви напред и да не се предава. Кое го крепи, кое му дава сили, кое е нещото, което го кара да гледа все напред и нагоре?

Кое е това нещо, което до накара да започне да прави муЗика, когато е могъл да опита наркотиците. Защото Недко е имал своите тежки моменти. Аз не го питам за тях, защото явно е, че не му се говори за това. Друг е въпроса, който му задавам.

Кажи ми тайната, питам. Кажи ми за тая сила, дето те държи винаги иЗправен на крака.

Недко се замисля за момент и каЗва:

Murzata: Бог. Вярвам в Бог, той ме крепи. Благодарение на него съм жив и здрав. Бог ми дава сили да пея.

За миг ми се струва, че сякаш се бори с нещо.

Отпива от бирата си, поема дълбоко въЗдух и гледайки пред себе си, сякаш иЗпаднал в транс, започва:

Murzata:искам да ти кажа едно стихотворение,

 С непрестанна жажда търся върхове

в небесните простори, в морска шир;

и там, където роза дивна грее,

и в горския столетен мир.

Аз търся върхове и ги намирам

дори и сред пшеничните нивя.

Предвестници на пролетта откривам

в измръзналите търсещи сърца.

Аз търся върхове и ги намирам

в посрещане с усмивка трудността,

в изстраданата скъпоценна книга,

в пътуване към трепетна мечта.

Аз търся върхове и ги намирам

в изтриване на чуждата сълза,

при просяка на хляб и дума мила

надеждата когато стъпи пак.

Аз търся върхове и ги намирам

в протегната над бездната ръка –

тогава за да вдъхна сила,

сърцето си поднасям в дар.

Стиховторението е писала майка му. Имам чувството, че го е писала за него. Че го е раЗбрала до крайност, до иЗстъпление. Защото точно това е Недко.
Какво следва сега, продължавам да любопитствам.
Murzata: нов проект, REVOLUTION. Искам там звученето да е по-леко, по-спокойно. Акустичен хип-хоп един вид. Редно е, след глупостите, които сме правели като малки да започнем да мислим. Да мислим за нещата от живота, да ги чувствуваме и да можем да ги раЗберем.

Не раЗбирам много от хип-хоп – приЗнавам си. Винаги съм си мислел, че за да си хип-хопър ти трябва само една програма за правене на муЗика и един нищо и никакъв текс. За коли, жени, пари и наркотици.
Недко се усмихва:
Murzata: не е така. За да правиш такава муЗика трябва да чувстваш нещата, да ги иЗживееш. Трябва да си искрен до толкова, че тия, които те слушат да се замислят над това, за което пеееш.
Май започвам да схващам. Дори съм убеден, че го раЗбирам много правилно, защото докато слушах дебютната им песен:

http://wolvy.data.bg/Music/v%20tozi.mp3 се замислих над доста неща.

За нещата, които пропуснах да направя – за тях съжалявам.
За нещата, които направих – за тях се радвам и съм щастлив.
И за нещата, които предстои да направя.
Над тия неща съм сигурен, че много мислят и

REVOLUTION.

А те са, от дясно на ляво:

N.I.A. Murzata, Jimbarev & maestro Neno.

Respect !