На 5 август 2007 година световният шампион по фигурно пърЗаляне, Максим Стависки, блъска край Приморско Хондата на 23 годишния Петър Петров. В следствие на ударът момчето загива на място, а 17 годишната Мануела Горсова иЗпада в кома.
Пет (5) месеца след трагедията, Мануела вече е на 18 години, но продължава да е в кома. Дано Господ не дава на никого да посрещне рожденият си ден в кома, още по-малко пълнолетие.
Лицето на кампанията „Ако си пил спри! Искам да сляза!” е обвинен в шофиране след употреба на алкохол с 1, 29 промила и причиняване на катастрофа със смърт на едно лице и тежка телесна повреда на друго.
Днес (10.01.2008) се даде старт на делото срещу Максим Стависки в Бургаския окръжен съд.
Първото съдебно заседание обаче продължи около 2 часа и съдът не даде ход на делото, а го отложи за 30 януари.
Максим обаче даде интервю за bTV, в което сподели доста лични неща.
Първата дума, която проиЗнесе бе „Кошмар”. КаЗа как в първият месец не е ял, нито спал (биологията не поЗнава такъв друг случай на иЗдръжливост на човешки органиЗъм в историята на човечеството).
Че съжалява, че много му тежи на съвестта един човешки живот, че му е по-трудно отколкото на Албена.
КаЗа също и, че цитирам: „аз не съм престъпник”.
Слушам Стависки, но някак си не му вярвам. Дълбоко в себе си чувствувам, че е повече от виновен.
Няма прошка за него. Не и когато наглостта му поЗволява да каже „аз не съм престъпник”.
Сред преобладаващият обществен шлак обаче има и такива мнения, които защитават Стависки. Щото видите ли, той бил световен шампион, т.е. е прославил България.
Нека уважаемият читател НЕ забравя обаче, че точно Максим бе лице на кампания, която се бореше против шофирането в нетреЗво състояние.
Релацията, която си правят шампион-прошка, обикновен човек – затвор, ми се струва неуместна и обидна. Дори престъпна.
Чудя се обаче едно нещо.
Готов ли е Максим Стависки да поеме по Владимирка (пътят водещ към Сибир)?
Готов ли е да поеме тежестта на кръста, да понесе мъката, страданието, да повярва в Господ истински, да помоли за прошка?
Защото Стависки съжалява, но само чреЗ съжаление не можеш да въЗродиш в себе си друг човек, добър и честен.
Сещам се за една сцена сега от „Престъпление и наказание” на Достоевски. А именно мигът, в който Расколников приЗнава пред Соня своят грях, и неините думи:
„Иди веднага, още сега, застани на кръстопътя, поклони се, целуни първо земята, която си осквернил, а после с поклони на целия свят, на четирите му страни, и кажи на всички високо: „Аз убих!”. Тогава Бог ще ти даде живот.”
Това трябва да направи Максим Стависки според мен. Да приЗнае вината си и да понесе страданието.
Защото в Бог е спасението.
Волю-неволю ще трябва да се върна в началото на моят пост и да видя отново написаното 1.29 промила.
Факт е, че Стависки е бил спрян за полицейска проверка.
Факт е, че е бил пуснат (естествено като народен човек /на Вас таЗи дума ще Ви се понрави предполагам, защото сте живели в такова време, в което е била полЗвувана често [аЗ малко съм хванал от тоя период]/).
Факт е също отчетената проба от 1.29 промила алкохол в кръвта на обвиняемия (според която се накаЗва със затвор между 3 и 10 години).
Нима трябва да отричаме фактите?
Та аЗ раЗбира се не виня в прав текст (може погрешно да сте ме раЗбрали /вината е в мен, не съм се иЗраЗил правилно/), но да простим подобно деяние е немислимо.
Факт раЗбира се е и това, че в България няма закони. Тоест има, но не и за когот трябва.
Простете ми за дето отклонявам вниманието Ви, но ми се ще да ви раЗкажа за най-бърЗата присъда в света.
Издават я в Америка (дано не Ви е неприятна тая дума америка) за ... 31 секудни.
Присъдата?
30 години лишаване от свобода за притежание и раЗпространение на наркотици, БЕЗ право на обжалване.
И в края на началото мога да Ви попитам, уважаеми strianakiev, дали пък на вас е минавала тая мисъл, че е въЗможно в бъдеще да сте на мястото на родителите на Петър (дано не дава Господ да се случи !)?
Альоша Карамазов каЗва на брат си Дмитрий (сигурен съм, че сте чели много пъти "Братя Карамазови", таЗи велика книга и сте търсели истината там):
"... ти не си готов, този кръст не е за тебе. Не само това: не ти е нужен тебе, който не си готов, такъв великомъченически кръст..."
Вие бихте ли каЗали теЗи думи на вашият тиранин?
Хората са раЗлични. Винаги една картина ще предиЗвиква раЗлични усещания и въЗприятия в нас. Няма как да бъде другояче.
Освен може би, когато тая картина, която Вие описвате, красотата съЗдадена от Бог, бъде гледана от двама души, навлеЗли в една от най-мистичните материй - любовта.
Тогава единствено картината ще бъде въЗприета еднакво, защото какво са влюбените? Две души слети в едно.
За всичко останало - удоволствието от живота ... за него не би трябвало да се говори.
За начина по който виждаме света, по който го чувствуваме (може би Ви прави впечатление, че добавям сегиЗ-тогиЗ наставката "увам" /русиЗъм/, но ми харесва звученето) , за хората около нас, за малките неща, за доброто и злото - за тия неща не трябва да се говори. ТеЗи неща трябва човек да иЗживее. Да се радва, че е жив и, че го има. Чисто, просто удоволствие. Съвършено дори.
Защото, както каЗва и Чарлс Буковски: "Важните неща са очевидните неща, които никой, никога не казва".
Всичко останало е преходно.
Но пък не мога да не се съглася с Вас, че за тия неща си заслужава да се помисли. То, струва ми се, дори е задължително. За истинските хора.
Благодаря, бъдете здрав!
и така, по някакъв страхотно гротескен начин престъпникът бива показан като жертва, а бащата на пострадалото момиче излиза като алчен и пресметлив.
ТОВА Е НАИСТИНА СТРАШНО ГРОЗНО и Стависки трябва да се срамува, че се съгласява да участва в такава гадост.
ние не сме чак толкоз прости и трева не пасем.
ПокаЗателна е и акнетата, която Крум Савов пусна в едно свое предаване "Да бъде ли оневинен Максим Стависки?".
65% от обадилите се искаха Максим да бъде помилван.
