Постинг
18.12.2007 19:10 -
Минус 2007
Нормално е в края на годината да се върнем мислено наЗад във времето и да си направим равносметка; добри ли сме били или лоши. Тоест да ли да очакваме подаръци за Коледа или преЗрение в погледите на заобикалящите ни. Но пък нали сме свикнали да виждаме грешките на другите, а не собствените си – 2007 година в няколко реда.
Точно преди година, на 7 декември, камион пълен с жито и управляван от Синан Алиев, при слизане по наклон удари автобус, вследствие на което автобусът падна от моста. При катастрофата загинаха 18 души. Трагедията стана около град Бяла.
България обяви национален траур за трети път в рамните на пет години. Делото се проточи дълго, сякаш за да удари с пълната си сила виновника, година след случилото се. Присъдата: 10 години лишаване от свобода и 12 години забрана да шофира. За 18 човешки живота - 10 години затвор. БлиЗките и родителите на загиналите никога няма да праЗнуват Коледа както преди ...
Това трябваше да го тълкуваме като лоша поличба, защото с таЗи катастроФа се започна война по пътищата. До днешна дата загиналите достигнаха циФрата 1045.
Стартира кампанията "Ако си пил спри. Искам да сляЗа!" Нейни лица бяха Албена Денкова и Максим Стависки. Абсурдът достигна крайната си точка, когато на 5 август световният шампион по фигурно пърЗаляне блъска край Приморско Хондата на 23 годишния Петър Петров.
В следствие на удъра момчето загива, а 18 годишно момиче остава в кома. Алкохолната проба на "героя" Стависки покаЗва 1.2 промила. В последствие е променена на 1.1
И докато тълпата е оЗверяла срещу беЗобраЗно леката присъда на Синан Алиев, депутатите промениха 2 пъти закона за налагане на накаЗание срещу убийците по пътищата употребили алкохол.
Колкото повече медийте даваха публичност на делото на Синан, толкова повече прикриваха това на Максим. И логично то някак си тихо отшумя.
А докато законът забраняваше на Стависки да напуска България, той чакаше раЗвитие в ... Москва.
На 30 октомври 16 годишен келеш забива нещастното си тяло и това на още 4 негови другари в крайпътно дърво с Опел-а на баща си.
Три от петте момчета на възраст между 14 и 16 години, които са пострадали при катастрофата на пътя Кнежа-Глава, остават в Университетската болница в Плевен. Две от момчетата са в кома и с тежки черепно-моЗъчни травми, едно е със счупена челюст, а останалите две са само с охлуЗвания.
Нищо не спря войната по пътищата и катастрофите продължиха. Няма сила, която да ги спре.
В същото това време в България се стреляше. Убити бяха кметът на Елин Пелин Янко Янков, преЗидентът на ФК "Локомотив" Пловдив Александър Тасев и председателят на общинския съвет на Несебър Димитър Янков. Все покаЗни убийства.
Стреляха се дилъри, крадци и полицаи. Лошото тук е, че полицията стреляше с цел и беЗ цел.
Така един служител на реда застреля от упор едно момче. БеЗ причина. За негов кеФ просто; да покаже на младежта кой е важния, големия, иЗобщо РЕДА. Реда трябва да се спаЗва. Отиваш на паЗар за коледни подаръци и се оглеждаш - не се знае от каде ще ти иЗлеЗе полицай с "Макаров" в ръка за да те простреля в главата...
Стреляхме се, щото винаги сме искали да подръжаваме на Америка. Там децата полудяха и се иЗбиха. В техническият университет на Блексбърг, Вирджиния, един очевидно луд иЗби 30 души и рани 21. Малко по-късно във времето пък един 19 годишен уби 8 човека в търговски център за да покаже на света, че демокрацията в Америка е само мит.
Тия и още много други нещастия се случиха само в рамките на една календарна година. Годината, в която България стана на една година. Скоро имаме рожден ден; на 1 януари завърши прехода - станахме член на Европейският Съюз. Но вместо, както отърва на едногодишни бебета, да се учим, да се стремим и да търсим знания и нови усещания, ние леко и сигурно се отдалечаваме от истинския свят.
Одата на радостта не е и наш химн. Никога няма и да бъде, щото за 8 месеца отчетохме рекордна инФлация – 13.1%. За сметка на това депутатите на най-порочното правителство в историята на България, си гласуваха увеличаване на заплатите. Два пъти дори.
Но пък освободихме медицинските си сестри. В нощта на 23 срещу 24 юли Кристияна, Нася, Валя, Валентина и Снежана чуха думата “свобода”. Така жадуваната и бленувана от тях дума.
Осем (8) години искаха да се завърнат в България, но странно защо на слиЗане от самолета нито една от тях не докосна и с пръст България. Аз лично очаквах да целунат Земята. Това бяха мой мечти и очаквания. Така бих направил ако ми дадат СВОБОДАТА.
Две български телевиЗий застанаха една срещу друга на арената в борба за рейтинг. Нищо, че преЗ цялото време на кампанийте, които правеха, искаха да ни убедят, че са с медиците ни в Либия.
ПреЗ цялото това време ред висши чиновници в Либия съставиха план как да се обеЗпечи цялата държава. Не само родителите на пострадалите деца, а цялата държава.
Няма как – това е добър знак за народа на Либия, че има добри управляващи.
За 8 години, либийците успяха да стресират една държава – България.
За 8 години, либийците успяха да иЗточат много пари от едн държава – България.
За 8 години, либийците успяха да направят така, че години напред страната им да е подсигурена с пари. Парите ще се дават от една държава – България.
Може би ще ме осъдите за думите ми сега, но трябваше да жертваме живота на петте ни медицински сестри за благото на България.
Пет живота в името на седем милиона … под турско робство за българина е било чест да умре за благото на родината си.
И ако пет живота ви се струват много – Либия ще даде петстотин.
Петстотин години сме умирали за България …
А правителството има даде пожиЗнена пенсия и апартаменти. ПреЗидентът пък ги помилва. Започнаха договори с Холивуд. За филм. Някои от тях написаха книга. Все неща контрастиращи на стреса и иЗживеният ужас. Доктор Ашраф дори се обиди дето за него нямало апартамент, та сега няма къде да живее с новата си съпруга ...
В същото това време други медицински сестри стачкуваха за увеличаване на заплатите си. Медицинските сестри решили да останат и работят в България. Не получиха нищо.
За малко не провалихме и цяла учебна година. Добре, че учителите ни са наивни до крайност, та повярваха на министрите. Жалко за усилията.
**********************************************************
Нито едно от нещата, за които писах по-горе нямат логика да съществуват. Но така беше.
В края на началото се замислете над теЗи неща и бъдете по-добри преЗ 2008 година.
А в суматохата от праЗниците, отделете 5 минути мисъл; всеки има нещо към което да се върне за момент, защото важни са не думите, а всичко онова, което ни превежда по моста между спомени и очаквания.
Весели праЗници, бъдете здрави.
и на теб. За съжаление това е тъжната Българска действителност. Дано през Новата година да имаме повече поводи за радости. И дано хората мислят когато карат...
Някой от снимките за съжаление не се отварят :(
Принципно при мен се получава проблема с отварянето на снимките, когато имената им са на кирилица, тоест не се зареждат след като ги кача.
Погледни имената на файловете и ако са на кирилица ги смени :)
цитирайНякой от снимките за съжаление не се отварят :(
Принципно при мен се получава проблема с отварянето на снимките, когато имената им са на кирилица, тоест не се зареждат след като ги кача.
Погледни имената на файловете и ако са на кирилица ги смени :)
Търсене
За този блог
Гласове: 462
